Скритите послания с  Красимир Куртев“ - Скъпи читатели на

    " Скритите послания с  Красимир Куртев “ - Скъпи читатели на Trafficnews, добре пристигнали в рубриката! В следващото издание ще ви показва тематиката -  Драконът Халкорион – пазителят на скъпоценните камъни.
Прочетете още
Според антични апокрифи, открити в днешните земи на Тракия и Мала Азия, V век преди новата епоха – време, в което хората към момента вярвали, че планините дишат, а реките помнят – съществувал змей.

В писанията се разказват няколко имена: Халкорион („ Златната вътрешност “), Спекълар („ Огледалото “) и Аур`Фалас („ Светлината, която лети “). Различните ръкописи спорят за същинското му име, само че всички се съгласяват за едно – той бил държател на подземните съкровища.

 

В други апокрифи четем, че драконът държал в себе си всички полезности на земята. Не като корсар, който натрупа злато, а като дърво, което носи плод – той раждал скъпоценните камъни. Те били част от неговата плът, от кръвта му, от дъха му. Докато той летял, скалите под него започвали да светят в цветовете на люспите му.

Учените допускат, че по това време ненадейно се разкриват много залежи на скъпоценни камъни в региона на днешна Северна Гърция, Южна България и Западна Турция. Те се базират на античното писание за дракона, с цел да обяснят този необикновен геоложки феномен.

В апокрифа, озаглавен „ Песен за люспите “, се споделя:

Драконът на име Халкорион излизал на лов от планината Хемус (днешен Стара планина) и политал в небесата. Крилете му били като два изгряващи слънца, а люспите му звънтели като стотици камбани. Когато прелитал над реките, водата почерняла от отблясъците му. Когато кацал на върховете, земята треперела – не от боязън, а от наслада, че го носи.

Вероятно драконът бил атакуван от племето на тракийските беси – народ, прочут с това, че не се страхувал от богове, нито от зверове. Други източници сочат племето „ мелфините “ („ черните копиеносци “). Мотивът за нападението е неразбираем – може би лакомия за блясъка му, може би ритуална жертва.

Когато го ранили, от очите на дракона паднали сапфири.

Според апокрифите сапфирите били сини като небето, през което той прелитал за финален път. Те се врязали в скалите и останали там. И до през днешния ден в региона на планината Хемус се откриват синкави парчета камък, които локалните назовават „ драконови сълзи “.

А след това – рана след рана, камък след камък:

От кръвта му паднали рубини – там, където капките докоснали земята, пониквали червени кристали.

От зъбите му – диаманти, най-твърдите камъни, тъй като били част от мълчанието му.

От дъха му – аметисти, които попили в скалите като лилава мъгла.

От сърцето му, в мига преди да спре да бие – розов кварц.

От последния му мирис над водата – перли, които изплували на повърхността на езерата.

А от костите му, постепенно превръщащи се в камък – всички останали скъпоценни цветове: изумруд, оникс, опал, турмалин, лазурит, хризопраз.

В един от апокрифите се споделя:

„ И когато драконът паднал, земята го приела. И планините, които го пазели, заплакали с каменни сълзи. И тези сълзи били скъпоценни. “

Учените спорят дали това е мит, или спомен за същинско събитие – голямо земетресение, което отворило нови рудни жили, и хората го обяснили посредством змей.

Въпросът е: за какво толкоз разнообразни нации помнят една и съща история – за създание, което, когато умира, раздава светлина?

В апокрифа се крие обръщение, по-ценно от всеки рубин:

„ Болката, която не превръщаш в ненавист, се трансформира в камък. И този камък носиш в себе си – той тежи, само че и свети. “.

 

Бъдете здрави!

Подбрал и изготвил за всички читатели на Trafficnews.bg от езотеричния и астрологичен анализатор Красимир Куртев - Doctor Honoris Causa.